-  Проф. Пантев, по-различен ли е Трети март днес, на

-  Проф. Пантев, по-различен ли е Трети март през днешния ден, на фона на войната, която се води покрай нас?

- Той е толкоз по-различен, доколкото могат да се вградят в него спекулации по отношение на метода, по който гледаме на това събитие. Едно е ясно – Трети март е непоколебима и безконечна дата в нашата национална, държавна, в случай че щете даже и персонална история. Трети март е времето, в което България още веднъж възкръсва на европейската карта и множеството модерни съвременни страни също означават това събитие със собствен народен празник, отразен в литература, живопис, в музика даже.

- С какво би трябвало да се гордеем на Трети март?

- С това, че предизвикахме една общоевропейска рецесия, при която от Дъблин до Петербург се говореше за страданията на българите. Няма огромен британски град, в който да няма комитет за проучване на българските премеждия и това е абсурд, тъй като Англия заема относително враждебни позиции към обособяването на българите в обособена страна. В същото време в Западна Европа е най-силното пробългарско придвижване освен посредством партийна обосновка, каквато прави Гладстоун, само че е чисто филантропично, религиозно и морално.

- В Сан Стефано се поставя началото на националния блян, който в идващите десетилетия се опитвахме да изпълним. Но не успяхме. Къде сбъркахме, проф. Пантев?

- Сан Стефано маркира границите на българския етнос. Това беше мъчно дотолкоз, доколкото България не можеше да стане най-голямата страна на Балканите в случай, че страни като Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния към този момент имаха държавен живот, без значение след какви старания. Идеята беше да се покаже доколко българският детайл е публикуван в източната част на Балканите, който е доминантен. Никой нямаше да разреши, без създателите на Санстефанския контракт, да се популяризира толкоз доста и като държавно образувание.

- Тогава нашите национални ползи съответстват с тези на Царска Русия.

- В израза „ народен интерес “ има известна доза безсрамен прагматизъм. Никой не е умирал, казвайки си, че това е за българския народен интерес. Героите за умирали за България като блян, като вероятност, като очакване.
Какво значи интерес? Интерес е да повишиш митата на някое пристанище или да сключиш преференциален търговски контракт. Това не е бил идеалът на българите. Основната концепция на българите е да бъдем такива, каквито бяхме, както споделя Вазов. С този израз „ интерес “ като че ли малко се огрубява вдъхновението и смъртната жертва на тези, които са положили глава и кости в името на България.

- Излишно ли е да ви запитвам какви са националните ни ползи 145 години по-късно?

- Националните ни ползи са да създадем нашата страна такава, че задграничните българи, тези, които не живеят на нейна територия, да мечтаят да дойдат тук освен тъй като са българи. А тъй като тук ще попаднат в една хранителна среда, където надарените от Бога или от родителите си гении могат да се изяват.
Разбира се, това е блян. Това е фантазия, само че въпреки всичко самият вървеж към нея обезпечава нашия напредък и нашата съпричастност към европейската история и просвета.

- Винаги сте подчертавали, проф. Пантев, че Трети март ни изстрелва към модерния свят. Събитието в нашата история като че ли е несъмнено, само че постоянно се намират скептици, които да сложат въпросителна и на този празник. Защо го вършим?

- Защото има хора, които считат, че ще бъдат забавни и известни, в случай че кажат, че нашият народен празник би трябвало да бъде Трифон Зарезан...
Защото има хора, които са положили професионална упоритост и кариера на отрицанието.
Много ясно, че войната не е най-възвишеното положение на човечеството, само че това беше най-честната война в историята на XIX век. Това беше война на вярата. Неслучайно оповестяването в Кишинев на войната е прочетено от един свещеник. Това е освобождение на братя християни и славяни. В това отношение можем да кажем, че това е война, в която концепцията надделяваше. Когато императорът поставя резолюция „ да се освободи “ България, той не написа „ да се завладее “ България. Това е огромната разлика от историята на целия боен XIX век.

- Царска Русия стартира войната с концепцията за независима българска страна?

- И, несъмнено, нищо укорително, че се е надявала нейната политика, държание и вътрешно-политически и икономически, културен живот ще бъде повлиян от Русия, както цялото Възраждане е повлияно от Русия, без значение дали това ни харесва или не. Няма огромен манастир в България, който да не е получавал книги от тогавашната Руска империя.
В същото време ние отваряме очи и към Западния свят и множеството от концепциите на българското Възраждане възпроизвеждат концепциите на Ренесанса и идват от Запада. Това е една благородна и творителна бленда сред очакванията от Русия и културата и литературата на Запада. Самият Раковски, който спрягат за огромен русофоб единствено тъй като се е отнасял сериозно към българските изселници в Русия, приключва четническата си тактичност с фразата „ а помощта ще пристигна от Русия “.

- Русия дава доста жертви през Руско-турската война. Благодарна нация ли сме?

- У нас бъркат благодарност и признателност с раболепство.  Разбира се, би трябвало да сме признателни, само че не подчинени. Не лигави подмазвачи. Ние надълбоко се прекланяме пред падналите съветски воини. Техните монументи на наша земя не са платени от Коминтерна или от някакви докарвачи, а от една естествена благодарност. Да си благодарен, не значи да си амеба.
Това е благодарност, тъй като тези мужици, които са падали по балканските хребети са знаели, че умират за едноверци, за славяни, за братя, за които понятията самун, обич, мама, бог Бог, се произнасят по един и същи метод.

- Подкрепя ли Европа възкръсването на българската държавност?

- След като е сложена пред приключен факт. След като пътят към Одрин и Цариград е отворен, естествено, че приема и даже съучаства в конструирането на българската страна. Преди Освобождението имаше мотив, че българите не могат да се самоуправляват. Оказа се, че когато руснаците се натоварват на шлеповете и се връщат в Русия те към този момент са основали всичко - от библиотека до войска, на една страна, която не считат да ръководят директно. Когато създаваш една Задунайска губерния, както се споделя, не й създаваш войска, книжовно завещание, не й създаваш първите институции – от банка до библиотека.

- Войната, която през днешния ден води Русия, дава ли причини на българските русофоби?

- Дава причини дотолкоз, доколкото съгласно детския принцип кой стартира пръв, Русия се явява в действителност агресор в съответния случай.
Но никой не споделя какво беше преди този момент в Украйна. България беше агресор в Балканската война, само че ние се гордеем с нея, считаме я за свята с съображение.

- Политическият ни хайлайф постоянно е страдал от „ сателитен синдром “, а българската нация нормално е разграничена. Трябва ли ни още веднъж народен блян, национална фантазия, с цел да тръгнат хайлайф и жители в една обща посока?

- Обединението е условно разбиране. Французите са не по-малко разединени, в сравнение с сме ние.
Единството е индикация за авторитаризъм или тоталитаризъм. Но има една обща концепция, която би трябвало да прегърнем – да се ненавиждаме по-малко и, в случай че може, въобще да престанем да се ненавиждаме. Всеки да сложи персоналната си реализация, фамилна, родова, професионална до мисълта, че България би трябвало да бъде добре, с цел да бъдеш добре и ти, каквото и да значи това като битова конкретика.

- Успяхме ли да реализираме духовно обединяване на българите, където и да живеят те по света?

- Какво значи духовно обединяване? Твоят роден дом, първото стихотворение, първата целувка, първата двойка, първата шестица – това са спомените, които ще носим до края на дните си. Но всеки, който е напуснал България, двоумя се, че има право да гласоподава и да дава ум оттова кой да ни бъде президент или министър-председател.

- Защо мислите по този начин?

- Защото той е решил, че за по-добрия си живот би трябвало да живее там. В това няма нищо укорително. Но не може от хиляда километра да ни назидаваш какво би трябвало да създадем в нашето всекидневие.

- За следващ път се води доста оживена полемика за ориста на паметника на Съветската войска в София. Да го местим или не?

- Това е монумент на победителката, която счупи черепа на нацистката мечка. Как може да има монумент на Левски в Аржентина? Да не би Левски да се е борил за аржентинската самостоятелност. Има алегорични монументи, които, може би, не трябваше да бъдат в центъра и да бъдат толкоз грандомански, само че се подвига монумент и на хора, които имат заслуга вън от страната, където са издигнати те.
Така разбирам Паметника на Червената войска, която по-късно стана Съветска – като реверанс пред тези, които от Сталинград до Берлин отстояваха концепцията за въпреки всичко национална страна. Защото поляците доста се дръвчат, само че при Хитлер те нямаха страна. А като спътници на Варшавския контракт и на Съветския съюз имаха лична страна.

- Споменахте хубава дума – реверанс. На Трети март през днешния ден на кого би трябвало да се поклоним и върху какво би трябвало да се замислим?

- Поклон пред хилядите бунтовници, въстаници и четници, пред опълченците, които умират за концепцията, изразена от поета „ България цяла в този момент вази гледа “.
Да се поклоним на всички, които са решили, че има нещо по-важно от това да имаш дюкян или бакалия. На тези, които са желали малко да пожертват, някои - и живота си. Затова им се кланяме на тържествените зари. Затова се кълнем нещо от тях да остане у нас.
Никой в този момент не желае да умира в името на България. Но наред със себе си всеки би трябвало да намерения и за тази страна, където е проплакал и както споделя Ботев „ първо мляко засукал “.

 

Това е тръпката на патриотизма. Патриотизмът не е специалност, не е дотация. Патриотизмът е това, че обичайки майка си, обичаш и България.